soulsnight (Кат )
28 39
1.10.2010 г., 12:58 ч.

Светът - реално 

  Поезия » Философска
909 0 3


Светът - реално

 

В сълзите на умиращи поети,

аз виждам тебе – сянка на съдба,

и бледо злобата ти свети

над черната, безсмислена тъга.

Къде си, щастие отнето? –

изтръгнато от нечия утроба,

насила от небето взето,

захвърлено на слънцето във гроба.

Върви си ти, безумна неизбежност! –

безсмъртните са вече уморени,

неживите, потънали в небрежност,

се смеят странно упоени.

Светът не е създаден за девици,

грехът е безпощадно неуморен,

погребан от последните светици,

а Дяволът, отново недоволен,

изнервен крачи, глупав и безумен,

копнеещ да се влюби във Смъртта.

Къде си ти, проклета Справедливост,

eдинствената нужда на света.

 

 

 

 

© Кат Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви.
  • Справедливост няма, не имало, няма и да има. Свътът е сътворен така. Когато е имало само двама души - Адам и Ева, единият е трябвало да се подчинява на другия, а после единият брат да е господар на другия... Нима е справедливо?! Но според господарите справедливост има. Въпрос на гледна точкa е.
  • !!!
Предложения
: ??:??