Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея.
Там, сред гларусов крясък,
ако не моят път – моят взор ще се слее
със зеления блясък.
Вечер - лампа миньорска -луната ще свети,
и вълни ще прииждат
все към мен - сухоземния пленник. Морето
ще ми дойде на свиждане.
© Владимир Виденов Всички права запазени
моите аплодисменти са за теб..