Няма вече да те питам бил ли си с нея,
защото всеки път, когато отговориш,
имам чувството, че ще полудея.
Вярвам всеки път, щом кажеш,
че тя не те вълнува,
но не се замисляш трябва ли да лъжеш
и дали си струва.
Свикнах с нея да ме сравняваш,
но не ми е ясно защо изпитваш
нужда да ме нараняваш.
Поне страданието ми спести
да я гледам в очите
и в мига, щом потекат моите сълзи,
тя да ми се смее нагло на сълзите.
© Полина Петкова Всички права запазени