yotovava (Валентина Йотова)
2646 22386
10.07.2023 г., 8:58 ч.

Свила 

  Поезия » Строги форми
337 3 13

СВИЛА

 

Черницата в небето се разкъдря

и облакът наднича през листата.

Там нейде Бог с всевечната си мъдрост

пътека е чертал през необята.

 

Той плановете си не ми разказва.

И да го стори – знам, че няма смисъл.

Сънувам все по-често оня залез,

на който зная, че ме е орисал.

 

И някой ден ще слезе от безкрая,

пашкулите ще обере и размотае

единствената нишка на живота –

 

дъха, чрез който ме е свързвал с Рая –

насън да срещам светове потайни     

и после да си тръгвам с неохота.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??