Вдишвам с трепет аромат от чувства
любовта за мен е огнена вода,
дяволът задрямал мигом се пробужда
щастието ме докосва със ръка.
Светът е анимация, мастилени петна,
с един замах задръжките разчупвам,
зад тяхната стена багри, красота,
анатемите с волности затрупвам.
Когато се родим, във нас е свободата –
разголена, красива, лъч от светлина,
уплашени от нея, зидаме стената
с измислени закони живеем в тъмнина.
Май, 2017Гг.
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени