Не те познавам – казваш, че те има,

но в моя свят сега царува зима

и има го единствено студът,

сковал в прегръдка земния ми път,

изгаряйки очите ми до лудост,

и цяла в лед, не виждам твойта другост.

За мен си само сянка във небето –

неясна, непозната за сърцето

и даже път от мен към теб да има,

то той е в лед, и просто няма име,

изгубен в белотата на безкрая,

без белези, които да позная.

О, нарани ме, остави ми белег

и може път към тебе да намеря.