Животът твой?!
Не ми принадлежи.
Нито пък сърцето ти.
Може би вече знаеш…
Животът ми в него тупти.
Как да опазя душата си
светла и тиха?
Как в храма на Бог
да не звънкат копита?
Любовта не е власт.
Властелините са слепи.
И глухи.
Водоскоци от думи
не окрилят
души в окови.
Свободата!
Тъждество е Тя.
На чувство,
на мисъл,
на слово
и дело.
Свободата
е Силата
да бъда себе си
тук и сега,
без в тебе
храма светъл да руша.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени