BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
31.01.2009 г., 19:08 ч.

Свободен 

  Поезия » Друга
616 0 5

Мисълта ми рее се свободна
в облаците, из лазурното небе.
И всичко, що във мен се ражда,
процъфтява в тези редове.

Странно лек съм, сякаш окрилен!
Виждам вече цветове безчет.
Проясненият ми взор е устремен
все нагоре, все напред!

Дишам! Не е ли прекрасно?!
Научих си житейските уроци...
Мразих, а сега обичам страстно,
забравих за човешките пороци…

А онова сърце от камък
е сега далечен спомен.
В очите със нестихващ пламък
днес наричам се свободен!

© Александър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??