28.08.2014 г., 22:09 ч.  

Свободна 

  Поезия » Друга
857 0 9
Провинциален град и робски нрави,
криворазбран патриархално-смазващ бит,
тук даже времето нарочно бави
вървеж. А хората - с души, вградени в зид.
От колорита му какво да взема точно?
Одумването - този странен опиат -
наметнало "загриженост" и "непорочност"
безжалостно дамгосва: "Грешен", "Свят".
Ни дъжд вали, сърцата да прирòси,
ни лъх полъхва, скука да отвей.
Заразата "Простащина" се само носи,
стереотипи глупави са в своя апогей. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??