Душата ми е паяжина на звездите,
поръсена с космичен златен прах
и пулсира силно като вените
на големия отровен град.
За душата ми един поет не стига
да я спаси от безтегловни фрази,
по мостове от възможности фалшиви,
докато заключена е моята фантазия. 
Не искам истините ми да избледняват,
защото утре дойде и пак си отиде,
искам животът ми днес да започне
и да остана свободна завинаги.
Душата ми е златна нишка, 
от небето до земята се простира, 
уж линия права, а всичко - прекъснато,
а времето да я гони не спира...