Останал аз бездомен, 
останал незапомнен.
В живота пораснал,
и с плам угаснал.
Огънят ми тлеещ,
гонен от вятъра веещ.
Помня как ми тихо ми бе шепнел,
преди да повее и раздуха моята пепел.
Вдигна я високо,
дъх пое той дълбоко.
Духна с рязък устрем той накрая,
и пътя свой поех, пътя към безкрая.
Добре аз си поживях,
а сега пък моя облак звезден прах.
Верен наставник на всеки мечтател,
себе си ясен и на всеки изгубен мореплавател.
Ще бъда техен пътеводител,
за съдбата на царства и народи известител.
А за приятелите свои,
помен ярък,в небесните простори.
Светът за сетен път зърнах,
към мъртвите пътя поех и тръгнах.
При нас пък после ще дойдат,
всички това четящи –
чорбаджии, сиромаси,
мъдри и незрящи.