Свят

25.09.2015 г., 7:50 ч.

Поезия » Друга

552 0 0

Окъпвам се в камбанен звън
и в бистрото небе се рея.
Щастлива съм – не е насън –
летя наяве и не смея
да хвърля поглед към света,
(дори без мене той си диша…)
към ярката му суета.
За него май че съм излишна…
Не ме и забелязва той.
Но аз съм тук, но мен ме има!
„Ей, погледни ме, свят, постой…
Поне извикай моето име!” ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Свят

Искате да прочетете повече?

Предложения