Престъпен свят, земя в поквара,
надеждата последна покорил.
Една змия от власт и слава,
една съдба, градена от войни.
Застинал миг на безутешност,
от болест съхнещи листа.
Защо животът не е вечност,
защо смъртта не бе шега.
Престъпен зов за нещо свято,
порок, от всекиго подет,
дали студено бе за лято
в сърце, горещо като лед? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация