Да живеем в мъглата на своето време,

нека гоним ний празни и тъжни лъжи.

Щом дори светлината лицето не грее,

пламъкът е студен и фалшив, запомни!

Всеки ден ще пилеем парченца надежда

за по-нежни и истински чисти  съдби.

Но мълчи! Знам, за теб непонятно изглежда -

в егоизма ядеш даже свой’те мечти.

И печални сме ние, очите си впили

във  тъмнееща бездна, с дъх на тъга.

Нека вярваме, че и доброто сме скрили,

тук без него е чужда таз грозна сълза.

Прогони я! Да, давай! Какво ще попречи?

Златен път от сърцето ти си си послал.

В тебе празно е, даже жлъчта там  не свети.

Ти акорд си на пълен със фалш чер роял.