11.02.2011 г., 14:04 ч.

Свят неповторим 

  Поезия » Пейзажна
615 0 2
Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва,
шумоли в листака,
ручеят клокочи тихо
нейде в гъсталака.
Над върхари, тъмни силуети,
златна месечина се издига,
сякаш майка рожбите си търси
нейде в звездната пъртина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Андреев Всички права запазени

Предложения
: ??:??