Свят обезумял

23.10.2008 г., 19:57 ч.

Поезия » Друга

1.0 / 1

669 0 0

Човек объркан в свят необуздан
от мъст и глупост скован.
Сложил фалшивата си кожа
и озлобен бяга, търсещ невъзможната роля.
Един филм или вечно кълбо,
трагедия, драма и трилър в едно.
Човекът сам стои на кръстопът,
а срещу него старец останал без плът.
Човек е бил а на животно прилича,
Окаян, побъркал се не знае себе си как да нарича,
но върви напред - не спира
а при вида му другия тръгва да тича, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разпродажба на спомени
Стръкче любов

Сънувах, че небето ми се рони. И падаха, и падаха звезди. А покрай мен препускаха сезоните, прегазва...
Изгубена във времето след теб

Да беше паднал гръм – да ме удари, земята да се бе разполовила, пороен дъжд да беше ме удавил във он...
* * *

За да се стоплим от студа на думите мълчим и с плаха болка се надяваме... докато във мълчанието изго...

Още произведения »