Ние сме голите, ние сме босите.
Ние сме будните, онези с въпросите.
Пишем и късаме, главите си блъскаме.
Родени в забрава не чакаме слава.
Ние с писалките,с тетрадките - малките.
Ние с душите, прегърнали дните.
Ние безстрашните в копторите - прашните.
Пишем и късаме, мрéм и възкръсваме.
Ние в ъглите, ние с мечтите.
Тъпкани, ритани, бéсени, дáвени.
Тихо говорим, държим се достойно.
Спите ли? Спите спокойно?