13.07.2014 г., 18:48 ч.

Сянка 

  Поезия » Философска
5.0 / 2
370 0 0
Мрачна сянка в ъгъла стои.
Кой си ти?
Какво ли искаш тук от мен?
Аз вече съм сломен!
Нямам сили - идва края.
Нека да позная, това си ти нали?
Дебнеш скрита в тъмнината.
Чакаш да ми отнесеш душата!
Е тогава хайде, идвай вече.
Аз готов съм да умра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидар Иванов Всички права запазени

Предложения
  • Беляза ме с любов - умря грехът! Пресякохме се - ненадейни криви. Изгуби всеки своя личен път. Но за...
  • Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...
  • Тя носи старомодни обувки с изкривени от времето токчета, не носи чадър и косите си буйни, не сресва...

Още произведения »