Капчици вяра напираха в моя оазис. Езеро развълнувано, без страх го опазих. На зимата сграбчвах и хлопвах вратите й. На слънцето и птиците следвах петите им. Усещах живота... Живот бохемски ли, с чаша театрално в ръка!? Най-истинско пиршество, стърчене между деня и нощта!? От любов зависимост ли, а не игра пред страха!? Пак ме будиш... Но още малко, да, зная моя час - как го мразя! И кръга, затворения мразя. Подавам си ръката и искам да изляза, да погледна от оттатък... Да усетя пак... Късно е да нахлуваш в живота ми, пълен е с дъх на обичност, без бури и тътен е. Не усещаш ли?... Спри да ме тревожиш като Хамлетова сянка! Зад очите ти съм скътан, вечен пленник...
Моля се някой ден и аз да стана така мъдра като теб, Мариола. Защото ти се възхищавам и ти се радвам.Стиховете ти са ненадминати...Човек може само да им се радва и да ги препрочита!
"И кръга, затворения мразя. Подавам си ръката
и искам да изляза, да погледна от оттатък..."
Страшно много ми хареса, усетих желанието, и емоцията, и чувствата, които си описала и заливат като реки!И заглавието е супер!Поздрави,мила и продължавай да ме радваш с такава класа и стил в стиховете си!Прегръщам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.