13.12.2011 г., 21:29 ч.

Събирателен автопортрет 

  Поезия
4.4 / 5
2230 0 11
Сонетно различен,
в рубаи разпилян.
Баладо-епичен -
недовършен роман.
Вийон и Еразъм,
без опит за мъдрост.
И доза сарказъм
без грим и без пудра.
С Висоцки по чаша
се падаме братя.
Съдбата ми прашна
е нула карата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Предложения
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...
  • Избухваха любови отведнъж и гаснеха пожари пред очите ми, завръщаха се много не веднъж и с нова обич...
  • И тази нощ осъмна на паважа невръстен просяк, сред мъгла и киша. Разтърка сънено очите влажни, сълзи...

Още произведения »