Следобедът на Съботите!
Теренът – слънчев, за разходка.
Булевардът – старт.
Ръката на Сина ми ме повлича:
-Татко, хайде да потичаме!
-Не мога.
-Не се опъвай, не си толкоз стар.
-Добре де, да потичаме.
Синът ме дърпа яростно, а Аз
набирам скорост и кураж
от Себе си да се откъсна.
-За мен не е ли смешно-късно, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация