Съдба моя, ето пак спиш,
а аз буден теб чакам, за да вървя,
съдба моя, ето ти пак грешиш
оставяш мен на живота и пътуваш към света на съня...
Миг от миговете най-прекрасни
дари ми ти, съдба,
не искам днес да бъде на безкрайността края,
събуди се и ми подай ръка...
Знам, тежка е раздялата,
дори животът би заплакал за изстрадалата душа.
В копнежната сянка теб чакам,
събуди се и с тежки стъпки при мен ти ела. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация