21.08.2009 г., 21:27 ч.
Събудих се до теб...
Събудих се до теб! И тази сутрин
аз нямаше да те усетя със ръце,
и щеше ти да си илюзия вълшебна,
родена в моето скиталческо сърце.
Но събуждах се до теб! И сякаш всичко
бе някак си за миг почти реално,
когато денем виждах те из срички
в лика на ред момичета фатални.
Но теб те нямаше сред тях...
август 2008
© Александър Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Търсенето на нереалната,а? Да живеят фаталните момичета,значи,те винаги ще носят частичка...Обаче... няма как да ги събереш...в едно...Но пък е и нечестно спрямо тях като че ли. Да си измисляш образи, които някога ще се появят. Таа, още ли се будиш? Понякога е лесно просто да заспиш. И второто имаше общо.
-
Съня е хубаво нещо , но стиховете ти са още по хубави !Поздрави !
-
....?? тва второто не разбрах кво общо има?
-
няма по прекрасен миг от този да се събудиш до някого..
-
хубав стих. благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Важно е да присъства в мислите ти,смисълът качествен.