СЪБУЖДАНЕ
Като в лош спомен,
сънувах остаряла любовта.
Зовеше ме беззъба истина
и беше побеляла младостта.
Познах съня, като живота
отегчителен - останал сам
и скучен без своите чудеса.
Те отдавна вече го забравиха,
избягаха от старите места.
Но нахакано нахлу пак слънцето.
Утрото дойде - нахално и усмихнато,
отметна ми завивката и изкрещя:
- Ела да потанцуваме с вятъра...
И тръгнах с детската си, стара мечта.
Wali./Виолета Томова/
© Виолета Томова Всички права запазени