Торба пръст, сухи корени,
шепа спомени -
натрошени малки стъкълца,
мисли -
песъчинки разпилени
на фона на деня.
Хубав сън, кошмар или реалност е животът...?
Всичко туй създава,
също като сложна ДНК,
нишката - творящата човешката съдба.
И как ли да изляза от матрицата
със разплетено кълбо?
(... кубче Рубик все едно).
Ще ми се понякога с искрицата,
стаена и кодирана в зеницата,
там - дълбоко във утробата,
където се е зародил Света,
да изкрещя и раздирайки Вселената,
да мога душата да спася.