13.02.2020 г., 12:46 ч.

Съд 

  Поезия » Оди и поеми, Свободен стих
1199 1 1

          Гласът на небето ни вика,

          о, принце!

          С теб равни сме ние

          пред Бог.

          И всичкото злато,

          което пилееш

          и мантии скъпи,

          корони и знаци

          до моят ръждясал

от времето меч

коленичат.

И само в очите

богатствата светят.

А вътре, в сърцето,

честта ни гори.

Нек той да отсъди

дали ще сме вечни

или като прах

във Всемира

ще бъдем развети.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Произведението е включено в:
  2394 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??