11.01.2017 г., 14:37 ч.

Съдба 

  Поезия » Философска
351 0 1
Съдба
Ей, Съдба,остави ме да си живея.
Този, понякога толкова труден, Живот.
Който ми остана да си поживея.
А се боря наравно с обедняващия ми народ!
Върви си, Тъга,обърни се на другата страна.
Дълго бе моя спътница, моя сестра.
Взе доста от мен. Остави ме сега.
Нека при мен дойде Радостта!
Вървете и вие, Самота и Тишина.
Нека в душата ми грейнат слънца.
Ето това искам, позволи ми Съдба! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Предложения
: ??:??