СЪДБА
Този път аз разтварям сърцето си,
не за обич, пълна с лъжа.
Този път аз отключвам вратата,
не за теб, а за мойта съдба.
Най-накрая при мен тя дойде!
С усмивка на прага стоеше сама.
Като мен изморена, но силна и властна!
Моя гордост е тая съдба.
Щом по стръмното било в живота поех
и със сила последна достигнах върха,
тя ме бутна без жал! Така ме научи, ...