тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
10.04.2008 г., 23:29 ч.

Съдба ли бе... 

  Поезия » Философска
634 0 6
Тя бе даденост за всички нас.
Обичана, ах... колко мразена!
А с поглед равнодушен се плъзна,
по гребените на вълните...
Те, люшнали се... чак до хоризонта.
Той... ту отчайващо те изоставя,
ту... пламващо те завладява.
Пообуздава те лъжовно
или обрича ти се поголовно.
А времето е съучастник
на кривда с правда, "толерантно"...
И с аромат ни зашлевява,
потиска мъка побесняла...
Заклеймява тъпи мъдреци,
умъртвява слепи далновидци...
Самотна, с ръждясал спусък
и фрапантно дуло зейнало,
съдба ли бе... куршумена...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "А времето е съучастник
    на кривда с правда, "толерантно"..."

    А времето ни все не стига,
    и все насреща ни върви.
    Забравя старите ни истини
    и ги подменя със лъжи...
  • Интересно е съчетанието м/ у времето и съдбата. Абсолютни съучастници са в кашата, наречена живот...
  • Радвам се,че днес мога да прочета не един,а цели два хубави стиха от теб!Поздрав!
  • Поздравления, Мариола!!!
  • Съдбата...можем ли да я променяме и направляваме...
    съмнявам се...такава ...каквато е! с обич, Мариолче.
  • В стиха ти има черно и бяло - радвай се, защото си познала колорита на палитрата цветове между тях. На приятелите подарявам роза - в розов цвят.В нея е събрано и бялото - цвета на невинното и червеното - страстта. Може би ти описах моето душевно състояние в момента...коментарът ми е - разбирам те!
Предложения
: ??:??