Съдба ли е, че срещнах те отново,
след толкова години самота,
забързани на някъде в живота,
не разбрали своята тъга!?
Съдба ли е, че всеки е обичал,
разлюбил, лъгал и простил,
създал семейство, но копнеещ
по детската наивност в любовта!
Съдба ли е, че срещнах те отново,
в утихналия свят на зрелостта,
поглеждайки нагоре към небето и
чудейки се - истина ли е това!?
Съдба ли е, не знам, и пак се питам,
ще можем ли отново да горим,
във огъня на младите години,
или всеки по пътя си ще продължи!
© Албена Радина Всички права запазени