Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето...
Заболя ме, преглътнах, погледнах небето,
стиснах листи, не пророних и звук...
Знаех, дошло беше времето да си тръгна оттук.
После - кашон, дълъг път и пазара,
тълпи от хора, които викат, смеят се, разговарят,
подредена с другите мои сестри на тараба,
тръпнехме клиентите да ни разграбят ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация