5.07.2012 г., 11:07 ч.

Съдбата и морякът 

  Поезия » Философска
690 0 4
Съдбата и морякът
На малък остров в океана
моряк проклинаше Съдбата –
крушенец, чакащ ВИП покана
за кораба „Грабни вълната”.
До него – брадва, два триона,
наоколо – дървета здрави,
спасен сандък, въже, пирони,
но той – за тях – съвсем забравил.
Винеше свойта орисия
в безпаметна и дива ярост:
„Защо наказваш ме да гния? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Цанков Всички права запазени

Предложения
: ??:??