12.10.2023 г., 23:29 ч.
Съдбата на една вселена
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години,
ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.
Недей да ме търсиш, недей ме привиква,
каляската ти не е моята „тиква".
Навярно си мислиш, че имаме общо,
но как да повярвам, че толкоз е просто?
Защото човек е безкрайна вселена,
ти – дива и буйна, а аз – уморена. ...
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години,
ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.
Недей да ме търсиш, недей ме привиква,
каляската ти не е моята „тиква".
Навярно си мислиш, че имаме общо,
но как да повярвам, че толкоз е просто?
Защото човек е безкрайна вселена,
ти – дива и буйна, а аз – уморена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Данаил Таков Всички права запазени
Предложения
-
-
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
-
Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
-
Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
