12.10.2023 г., 23:29 ч.

Съдбата на една вселена 

  Поезия
5.0 / 2
397 1 0
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години,
ти стъпваш по злато, аз ходя по мини.
Недей да ме търсиш, недей ме привиква,
каляската ти не е моята „тиква".
Навярно си мислиш, че имаме общо,
но как да повярвам, че толкоз е просто?
Защото човек е безкрайна вселена,
ти – дива и буйна, а аз – уморена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • Дали достатъчно любов ти давам?... На тебе е обречен всеки Божи ден. И всяка сутрин с радост осъзнав...
  • Стои там, на ъгъла бос и с поезия птиците храни. Той твърде е стар за въпроси и твърде обръгнал за р...

Още произведения »