24.08.2007 г., 8:54 ч.

СЪДБАТА... НА ОРИСАНИТЕ МИ РЪЦЕ 

  Поезия
5.0 / 9
1075 0 22
Орисаха ръцете ми
да бъдат клони...
Жилави.
Да дълбаят в пръстта
и да сеят надеждите
на рано онемялото ми пролетно
утре...
Да чувстват бяха орисани
ръцете ми
духа на розите,
които стигаха сините къщи
и всички мои ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Предложения
  • Пореден ров. Пропадане и плач. Измамена илюзия за щастие. Животът - присмехулен, стар палач, пак зъб...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......

Още произведения »