„Не съди Съдбата, лихвар е Тя. 

                                                                   Просто чертае кръстопът и ни поставя на него, 

                                                                   очаквайки дължимото.”

                                                                   из коментара на (zelena) Силвия Райчева към

                                                                   друг мой стих

О, мога ли Съдбата да осъдя

за туй, което дава и ни взема?

Ще бъде смешна моята присъда,

защото на Съдбата не й дреме,

дали я славословим и ласкаем,

дали през зъби псуваме я често.

Съдбата ни се смее и нехае,

когато я наричаме злочеста.

Тя управлява ни по свои си закони,

макар че „Всеки си кове Съдбата!”

и всеки дълго щастието гони,

докато жив е тука, на земята.

Безсмислено е да се противиме

и да си мислим :”Ще направя нещо”.

Не е ли по-добре да се смириме -

Съдбата да поканиме на среща.

Да я погледнем влюбено в очите,

ръка да й целунем много нежно,

да  си повторим тихичко и скрито

красивото й име – Неизбежност.