Съдбата ни

29.07.2012 г., 13:51 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 3

557 0 2

„Не съди Съдбата, лихвар е Тя.
Просто чертае кръстопът и ни поставя на него,
очаквайки дължимото.”
из коментара на (zelena) Силвия Райчева към
друг мой стих
О, мога ли Съдбата да осъдя
за туй, което дава и ни взема?
Ще бъде смешна моята присъда,
защото на Съдбата не й дреме,
дали я славословим и ласкаем,
дали през зъби псуваме я често.
Съдбата ни се смее и нехае, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обикновен живот
Тодоре!

Какво си мислиш, Тодоре, кажи, понесъл подарената ти риза - че покори моминските очи и зарад тебе на...
Лицата на живота

Младостта бе дръзка и надменна дама. Кръстосала бе крак връз крак. Изпод капелата ѝ с цвят-циклама, ...
Коя ще те обикне теб, не знам?...

Узря във мене намерение във стих да те обезсмъртя. Започнах бодро с изречение „Не ще ни раздели смър...

Още произведения »