17.04.2008 г., 9:06 ч.

Съди ме 

  Поезия » Любовна
5.0 / 7
1695 0 6
Съди ме,
блъскай ме,
но остави ме...
Да крещя неистово копнея...
Разбираш ли, едничко е -
с всяка клетка
аз искам само да живея.
Дори за миг,
за "онази" задушаваща любов
да ме обвие,
зовящ я всеки с благослов.
И тогава нека, нека ме попие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Илиев Всички права запазени

Предложения
  • Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
  • Петнадесет минути ни делят... Едно безкрайно дълго разстояние. Един трънлив и стръмно-труден път. Ед...
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...

Още произведения »