25.11.2008 г., 13:15 ч.

Съжителство 2 

  Поезия » Философска
561 0 14
                                                                С благодарност за другия поглед
                                                                на Словослава (Слава)
 
 
Понякога изглежда ми, че беше вчера.
Понякога изглежда  ми, че споменът е чужд,
непреживян...
Понякога си повелявам щастие.
Понякога, когато хаосът е друг
развеличан...
Понякога възвръщам босата си грация,
с надеждата да заживее в мен герой
необещан...
А стъпките ми парят от падения -
Завръщам се в брега спасителен
и безкошмарен
там...
... В доброто бащино огнище момичето,
родено в снажна синева с любов,
пречистена отново ще се вглеждам -
струяща тюркоазена дискретност,
в която винаги и пак ще се оглеждам...

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??