Ще отроня последна сълза -

като песен,

на вятъра в хладните пръсти.

Той  дарява ме само със ласката

на студената своя целувка.

Да, прегръща ме – както умее,

и си тръгва,

оставил ми правото

да запазя следите от него

и болката,

наследена от другите.

Дето идват

да стоплят сърцено ми,       

а си тръгват дори неразбрали,

че са по-вледеняващи

от безстрастните пръсти на вятъра.

Ще отроня последна сълза -

като песен за вятъра.