yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
4.05.2021 г., 15:29 ч.  

Сълза след тръгващата зима 

  Поезия » Друга
376 2 8

СЪЛЗА СЛЕД ТРЪГВАЩАТА ЗИМА

 

Аз бях ли тук, или не бях?

Снегът пристигна неочакван

и шепа мрачен клисав смях

разпръсна върху булеварда.

 

До бяло може да боли,

след бялото е много тихо.

Тополите – като игли,

във облаците се забиха.

 

И те кървяха. Ден и нощ

заливаха града с мастило.

Как лесно е да станеш лош,

щом няма никой – да те милне?

 

Врабецът дълго рови в мен –

преди към стряхата да литне,

кълва̀ носа ми вледенен

и копчетата антрацитни.

 

Не ми монтираха сърце –

да стопля босите крачета.

И ето че го няма днес.

Изчезна с чорлавата чета.

 

А после плаках – от любов,

разбрах, че много ще ми липсва.

И всяко ледено кълбо

от мен във локва се разплиска.

 

Пробожда ли я тънък връх,

раззеленил се – нетипичен?

Така научих що е смърт

за нов живот в едно кокиче.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??