Сълзата Божия
По бузата
на Господ – Бог
се стича,
животът ми
като Сълза
незрима...
Въздъхва Господ...
Бърше със ръка
пресъхващата
в тлен Сълза...
Но тръгва нова,
в нейната следа...
В онази –
детската
е моя див
стремеж,
да се преродя
във спомен,
да ме има...
А на мен
ми стига
тихият копнеж,
Сълзата си
да пресъздам
във рима...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени