Сълзата ми...
Сълзата ми…
Остана в спомените мои –
Фламинго, розово и грациозно
и сърцето ми те помни,
Мамо!
Но все повече и повече копнея,
да можех да те виждам как старееш,
да казват „Няма остаряване за нея”,
а аз да ти се радвам, че белееш…
Онази Нощ – последната, Новогодишна –
да знаех, че само седем дни ще поживееш
... и ще тръгнеш към Всевишния…
Дете невинно – бих целувала безспирно
коленете ти, ръцете ти, лицето….
до мига на черната раздяла –
бих се гушнала до тебе силно, силно –
да знаех, но не знаех… опустяло!
… Че ще ме превиват най-свирепите тайфуни…
бих тръгнала със тебе, мамо,
по незнайните ти…”светли” друми,
Но останах – да те чакам, мила мамо –
лесно се излъгва детското сърце -
„Мама ще прескочи до небето… ще се прибере”
Бог не ме пожали – с тебе ме не взе –
останах и старея, мамо – косата ми белее.
Но смилил се е над моето дете –
да знае само – Щастие какво е,
пред погледа ти мама да старее!
Мамо… оттогава се страхувам
да редя (и не редя) елха –
винаги без нея поминувам,
а днес за първи път купувам
за елхата коледна звезда…
Мамо, прости ми! – сърцето ми ликува –
аз чакам своите деца любими!
Дали при тебе, мамо, се празнува?!
Една „играчка” само… от елхата наречи ми…
Седни до мен в най-святата вечеря,
когато Бога чакаме да се роди…
аз в звездата коледна очи ще вперя -
една Сълза е върху нея, и за теб блести!
А Бога ще помоля, децата ми да благослови!
Ренето.
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Трогна ме, че спря тук и постави в "любими", Марина!
-
Така е, Нинче. Благодаря, че сподели!
-
Много тъжно...тази болка в душата ти е оставила клеймо завинаги!Хубаво изразена тъга!
-
Благодаря, Дочке, трогна ме!
-
Силно ме докосна и развълнува това твое посвещение и преклонение пред образа на майка ти.Отива в Любими, поздравления!
-
Благодаря ви от сърце мили момичета, Съни, Васе!
-
Как да не се разплаче човек, толкова е искрено, от душата! Любимо!
-
Неизмерима тъга и скръб, които с времето не намаляват, не избледняват... Всичко си вложила тук, Рени! И дълбоката си обич, и възхищение, и уважение, и преклонение пред твоята майчица. Развълнува ме до дъното на душата ми...
-
Благодаря за всичките ви топли думи и изразени чувства, както и за "любими", Ели, Гавраиле, Любо, Силве, Марианка, Еси, Албенче, Валя, Влад, Меги, Хари, Младене!
-
Човешка болка е изплакана тук. И най-святата сълза – за Майката. Поклон!
-
Винаги когато се докосвам до думичката"Мамо"изпитвам онова чувство на преклонение и признателност което те заслужават.Поклон пред спомена за тях!Развълнува ме с твоят прекрасен стих.
-
Разплакахте ме....По някакъв начин ви обичам всички и ви прегръщам!
-
За нея, за най-святата и обичана, за Майката - поклон! Чудесно посвещение, скъпа Рени!
-
!!! Признавам си, че и аз се разплаках.
Така силно ми въздействат твоите творби!!! -
Разплака ме..., Рени. Силно и дълбоко разтърсваща творба ни поднасяш. Прегръщам те!
-
Рени, не мога да спра да плача... Ще го прочета на децата си..
. Боже, колко си страдала!... Сигурно затова Бог те е оставил, за да твориш! Бъди благословена! Поставям в любими и те прегръщам силно!!! -
Страхотно, Рени! Поклон!
-
Поклон, Рени!
-
Много силно,Рени!Развълнува ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
