Сълзата на раната

Пареща рана в едно дете стои.
Расте със него.В очите му въпроси.
Влачи – детство, младост - да прегори.
През живота за други рани – проси.

Парещата рана в една жена стои
състрадателно изплакала сълзата.
Цял живот изкачвала скали, за да
Разбере!Сбъркала е планината!

Тя сънувала пролятата сълза
със сигнала на дълбокото си чувство:
„Приемам раната“-приела я сега.
Излекувала я в себе си с изкуство.

Когато мъж изплаче своя рана
и излекува в него скрита същност.
Тя, сълзата потича естествено узряла
и той продължава с мъжката си мъдрост.

Състрадателна е раната по същност.
Молила е Бог:Разбий сърцето ми,
за да се отвори място.
Напълни го с Безграничната любов!

Елеонора Крушева

Стихотворението е по книгата на Клариса Пинкола Естес- Бягащата с вълци.