Сълзи от обич
Пак отново вали,
а дали
капките дъжд
са зов за обичане,
или сълзици отронени
в миг на безумие?
Там, отгоре, вали,
а във мойте очи
стичат се локвички –
чувства тъгувани,
и душата прилива
от небесни сълзи...
Пак е пролет, дъждовна,
вали,
всяка капка в земята,
жадувана,
е живот за цветята,
обичани.
Пак вали,
и вали,
и вали...
за цветенцата – обич,
за сърцето – сълзи.
© Александър Всички права запазени
Цветята на Бог са Неговата любов и Той се грижи за тях.
Бъди, ти, Цветето на Бог!
Дъждът е благодат, но понякога е и помитащ порой.
Сълзите са тъга, но са и радост.
Усещам, понякога, че Бог плаче чрез душата ми, от мъка по
Творението му. Тогава сълзиците напират в очите ми.
Цялото Творение е боговдъхновено, то е животът, независимо от
нашите сетивности, чувства и стремления.
Трябва да го пазим в този вид, по който е създаден.