Разплаках се, а може би не трябва
и станах слаб – частица самота.
Живот ли е животът ни за хляба,
безсилно подчинил се на страха?
Сервилните царуват и събарят
стремежите на честния човек.
Те мръсните си сделки договарят.
Животът им прекрасен е! И лек!
По златни телефони разговарят
и ползват се със знатно потекло,
а бедното човече се измаря...
Животът му голямо е тегло... ...