26.04.2022 г., 8:47 ч.

Сълзите на хвърчилото 

  Поезия » Друга
366 6 5

Направих си хвърчило от усмивките
на пръскащи се край чешма хлапета.
Дъга изви се и водата – пивката,
ме върна там далече, там където,
аз бях хлапе. Чешмичката е същата,
но няма ми ги старите другари,
стои си, както някога и къщата,
но нещо под клепачите ми пàри,
това е спомен – труден за преглъщане,
хвърчилото отдавна отлетяло,
отнесло закъснялото завръщане –
душата детска в остаряло тяло.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...
  300 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??