Вали дъждът и ни засипва из ведро...
Мечтая си за суха бяла риза.
Реката ми напомня Стикс, лодкар, гребло...
Орфей от пещерата на душата ми излиза.
Какво забрави вътре, клет Орфей?
Дали не е вълшебната ти лира?
Ридаеш ли? Че за какво? Недей!
Вали дъждът... Вали, вали, не спира...
Ти казваш, че в змията скрит злодей
ухапа смъртоносно Евридика!
Послушай Хадес, да се обръщаш ти недей!
Тя ще те следва тихо до портика. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация