Съм

1.05.2007 г., 21:43 ч.

Поезия

722 0 2

Един полъх неочакван,
едно докосване нежно
на воала красив,
но тук е студено и скрежно.
Пчелица да стана,
нагоре да полетя,
за да мога да го стигна
през пролетта.
Звездица да грейна,
пътя да му озаря,
но вятър ненадейно вейна
и пак сама съм сега. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Съм

Искате да прочетете повече?

Предложения