16.02.2010 г., 16:31 ч.

Сън 

  Поезия » Любовна
907 0 8

Обичам те!... Обичаш да го чуваш...

Насън те сричам безотказано, дълбоко.

А как иначе, мили, като там нахлуваш

и като вихър ме издигаш нависоко?!


 

Наричам те!... С най-светлите си думи...

Нима човешка плът огражда те отвън?!

Щом ти напираш, като въртележка във ума ми

и нежно ме объркваш, като в летен сън?!


 

Обичай ме!... Обичам да го виждам...

Омайно сладка ми е твойта мъжка мощ.

И как, кажи ми, как да не прииждам,

щом аз съм ден, а ти си моето парченце нощ?


 

Наричай ме!... Със устремния поглед в твоята душа...

Най-шоколадовите пръчици в реален сън обличай!

Така единствено, любими, мога злобата да разруша!

 

                                                                                                         За Гиги <3

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??