Обичам те!... Обичаш да го чуваш...
Насън те сричам безотказано, дълбоко.
А как иначе, мили, като там нахлуваш
и като вихър ме издигаш нависоко?!
Наричам те!... С най-светлите си думи...
Нима човешка плът огражда те отвън?!
Щом ти напираш, като въртележка във ума ми
и нежно ме объркваш, като в летен сън?!
Обичай ме!... Обичам да го виждам...
Омайно сладка ми е твойта мъжка мощ.
И как, кажи ми, как да не прииждам,
щом аз съм ден, а ти си моето парченце нощ? ...