Все сънувам, че спасявам светове.

Цял живот насън се боря.

Все сънувам, че месия съм -

една надежда за милиони.

Все сънувам справедливост, дух непокорен.

Все съм силна, ПОБЕДИТЕЛ –

все насън – УВИ!

Аз искам някой да сънува, че спасява мен.

Насън да ми е рамо – бокал със вяра в подвиг необикновен.

Тогава будни двама да се срещнем.

Да си разкажем колко се обичаме.

Колко изпитания надмогнахме,

че от себе си не се отричаме.

Да си припомним душите ни, избягали

в съня.

Напуснали не тялото, а затвора на страха.

Съкилийници във нямо поражение,

сънуваме, че можем онова, що с думи го убиваме,

да продължим на всекидневието реда.

Забравили живот отвъд предела,

забравяме за себе си, когато трябва да живеем.

Забравени мечти – антики.

Все сънувам, че спасявам светове.

Все сънувам, че съм цяла.

А може би парченцата от мен сънуват

заедно една история по-бяла.

Сънуват свят на всички избори,

наяве неизбрани, но в съня ми смело изиграни.

А може би реалният живот е сън, щом сме имитации на себе си тогава.

И може би сънят е моят ден, битуване извън страха и хорска плява.