С Ъ Н
Аз съм птица тежколитна
със прекършени крила.
Волята ми монолитна,
на парченца веч е тя.
Няма радост, само вопли
и беди, беди безброй.
Няма обич да ме стопли
на човек обичан, свой.
Няма топлина в огнище
и огнище за беда.
Само сиво пепелище
ми напомня за това.
А копнея аз за ласка
и за обич жадна съм,
но животът зъл, без маска,
ми оставя само... сън.
© Анка Келешева Всички права запазени